Доклад за инвестициите 2023 г: Устойчивост и обновяване в Европа
Дългосрочните предизвикателства пред Европа
Снимка: Shutterstock/nitpicker
30.03.2023 | 11:19
Обзор
Поредица от сътресения засегнаха европейската икономика през последните 2 години. Първият удар беше нанесен от COVID-19, а сега тя е изправена пред още по-сериозно влошаване на условията за търговия, предизвикано от рязкото повишаване на цените на енергията. Разходите за това трябва да бъдат поделени между европейските предприятия, правителства и домакинства. Този допълнителен натиск рискува да забави важни инвестиции за справяне с дългосрочните, структурни предизвикателства, пише в експертен доклад на Европейската инвестиционна банка. Бъдещето на Европа зависи от способността ѝ да се конкурира в международен план и от водещата роля в областта на иновациите. Тъй като растежът се забавя, а бюджетният натиск нараства, публичните инвестиции трябва да бъдат запазени, за да се ограничат икономическите последици от кризите и да се стимулират така необходимите частни инвестиции.
По-високите цени на енергията се отразяват по много различен начин на отделните страни-членки на Европейския съюз, а капацитетът им да реагират на шока варира в широки граници. За да могат иновациите и преходът в областта на климата да продължат, държавите се нуждаят от добре координирани политики на равнище ЕС и на национално равнище. В частния сектор високите цени на енергията ще засилят стимулите за инвестиции, свързани с климата, но този ефект може да бъде компенсиран от повишената несигурност, регулаторните пречки и недостига на технически умения, необходими за изпълнението на екологични и цифрови проекти.
По-високите цени на енергията се отразяват по много различен начин на отделните страни-членки на Европейския съюз, а капацитетът им да реагират на шока варира в широки граници. За да могат иновациите и преходът в областта на климата да продължат, държавите се нуждаят от добре координирани политики на равнище ЕС и на национално равнище. В частния сектор високите цени на енергията ще засилят стимулите за инвестиции, свързани с климата, но този ефект може да бъде компенсиран от повишената несигурност, регулаторните пречки и недостига на технически умения, необходими за изпълнението на екологични и цифрови проекти.
Дългосрочните предизвикателства пред Европа
През 2021 г. и 2022 г. инвестициите в Европейския съюз са се възстановявали бързо, достигайки нивата отпреди пандемията, но тази сила е опровергала трайната слабост на производствените инвестиции. Като се изключат инвестициите в жилища, данните показват, че след световната финансова криза, между Европа и Съединените щати се е отворила разлика в производствените инвестиции от 1,5% до 2% от БВП, която все още се запазва. Тя се дължи на по-големите инвестиции на САЩ в машини и оборудване и в иновации, особено в оборудване за информационни и комуникационни технологии и интелектуална собственост. Корпоративните разходи за научноизследователска и развойна дейност в Европейския съюз също остават ниски в сравнение с международните конкуренти - 1,5 % от БВП в ЕС през 2020 г. спрямо 2,6 % в Америка и Япония.
Данните от инвестиционното проучване на ЕИБ също така показват, че инвестициите за ограничаване на изменението на климата се увеличават, но все още са доста под необходимите за постигане на целта на Европа за нулеви нетни емисии до 2050 г. За да може те да бъдат намалени с 55 % до 2030 г., са необходими инвестиции в размер на 1 трилион евро годишно. Това е с 356 млрд. евро повече в сравнение с периода 2010-2020 г. Европа се откроява като лидер по отношение на патентите за зелени технологии, използвани за устойчива мобилност, интелигентни мрежи и вятърна енергия, докато по отношение на съхранението на енергия и, в по-малка степен - на слънчевата енергия, тя е на опашката след САЩ и Китай. За да остане конкурентоспособна, Европа ще трябва да затвърди позицията си и да разшири участието си в по-авангардни иновации, като например водородните технологии, смятат експертите.
Защита на инвестициите в Европа
Устойчивите публични инвестиции са важно допълнение към частните инвестиции, но те са застрашени. Историческите данни показват, че публичните инвестиции обикновено са по-уязвими от другите видове публични разходи в трудни времена. Затегнатата парична политика, съчетана с дълга, натрупан по време на пандемията, може да принуди правителствата да консолидират финансите си, като намалят публичните инвестиции. Това обаче би имало обратен ефект.
Анализът на последните пет десетилетия показва, че запазването или ускоряването на публичните инвестиции по време на кризи е свързано с по-малко икономически белези в средносрочен план, измерени чрез икономическото производство. Инвестициите на местните правителства (например в цифрова инфраструктура, образование и научноизследователска и развойна дейност) насърчават растежа и частните инвестиции. Този ефект е особено силен по време на кризата. Държавите трябва да защитят публичните инвестиции, като ги превърнат в приоритет в националните бюджети. Ефективното прилагане на Механизма за възстановяване и устойчивост на стойност 723,8 млрд. евро ще помогне на много държави да направят това. Механизмът представлява около 1 % от БВП на ЕС, който ще бъде изплатен за четири години, или почти една трета от общите публични инвестиции.
Нарастващо неравенство
Енергийната криза и инфлацията засягат непропорционално по-бедните домакинства и хората, които вече са в неравностойно положение заради пандемията. Въпреки обществената подкрепа, финансовото положение на по-бедните, по-младите и по-малко квалифицираните хора се е влошило в резултат на пандемията. Тези групи също така страдат в по-голяма степен от повишаването на цените, като се има предвид, че те изразходват по-голяма част от доходите си за храна и енергия, имат по-малко спестявания, на които да разчитат, и като цяло са по-уязвими към последиците от инфлацията. По-слабо развитите региони в Източна Европа са по-силно изложени на икономически и политически стрес. Един от факторите е несигурността, породена от войната в Украйна, която е малко по-висока в Източна Европа и действа като основен възпиращ фактор за частните инвестиции. Изглежда, че те изпитват особена липса на технически възможности, необходими за достъп до публични средства или средства на ЕС и за увеличаване на инвестициите. В цяла Европа 69 % от общините твърдят, че липсата на умения за оценка на околната среда и климата е пречка.
Препоръки
Европа трябва да инвестира в бъдещето. Правилната комбинация от политики, подкрепа и стимули може да стимулира частните инвестиции и да защити публичните инвестиции от бюджетни съкращения. Политиците на ЕС и на национално равнище трябва да действат решително, за да създадат благоприятна за инвестициите среда.
По-конкретно те трябва да:
- Осигурят яснота и да запазят стимулите за ускоряване на трансформацията на Европа. Реакцията на енергийния шок следва да положи основите на по-ефективен и надежден енергиен пазар на ЕС, като се справи с несигурността и определи ясен, амбициозен път за екологичния преход.
- Да се възползва от каталитичния ефект на публичните инвестиции, за да привлече такива от частния сектор, използвайки ресурси като Механизма за възстановяване и устойчивост, за да защити публичните инвестиции от съкращения на разходите и да сведе до минимум икономическите щети в дългосрочен план.
- Да използва абсорбиращи риска финансови инструменти, за да се предпазят стратегическите инвестиции на частния сектор. Проучванията на ЕИБ показват, че кредитните и гаранционните инструменти за малки и средни предприятия и рисковият дълг за предприятия с висок потенциал за растеж могат да повлияят положително на инвестициите и иновациите, като противодействат на пазарните неуспехи, засягащи по-малките предприятия и по-рисковите, иновативни инвестиции.
- Да намалят ненужните административни бариери пред инвестициите.
- Да засилят подкрепата за иновациите, които остават от решаващо значение на различните етапи от прехода към климата, като същевременно се запазят предимствата на европейския единен пазар. Некоординираните реакции рискуват да подкопаят сближаването, точно когато членовете на ЕС се сблъскват с по-широките последици от пандемията, изменението на климата и енергийния шок.
Изтеглете безплатното приложение DOMAZA
