Публикувана е Есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите
Оценките за динамиката на заетостта през 2017 и 2018г., направени в есенната прогноза в условията на по-благоприятни очаквания за растеж на БВП, също са завишени спрямо пролетната прогноза.
Снимка: Фактор
11.10.2017 | 10:10
Недвижими имоти
Публикуваната от Министерството на финансите (МФ) Есенна макроикономическа прогноза отразява по-доброто представяне на българската икономика през първата половина на 2017г., което води до повишаване оценките за икономическия растеж на страната през прогнозния период 2017–2020г. Предвид отчетените актуални допускания за международната среда по отношение на външното търсене и цените, към момента на изготвяне на есенната прогноза, очакванията за развитието на европейската и световната икономика показват по-съществена положителна промяна през 2017г., в сравнение с пролетната прогноза, а оценките за динамиката на международните цени на петрола и неенергийните суровини са леко занижени.
БВП, чийто реален растеж през първата половина на 2017г. по предварителни данни възлиза на 3.7%, се очаква да достигне 4.0% за цялата 2017 г., в резултат на вътрешното търсене и най-вече на частното потребление - 4.3%, сочи прогнозата. Очаква се повишение и на общото брутообразуване в основен капитал с 3.4%, в съответствие с очакваната благоприятна динамика на частните и публични инвестиции. Според прогнозата, вътрешното търсене ще продължи да бъде водещ фактор за нарастването на икономическата активност в страната и в периода 2018–2020г., като се очаква и през трите години реалният му растеж да запази ниво от 3.9%. Завишени, в сравнение с пролетната прогноза, са очакванията при потреблението и инвестициите, докато оценките за приноса на нетния износ са понижени. Тенденцията на изпреварващо нарастване на вноса над износа на стоки ще се запази до края на прогнозния период, което през 2020г. ще доведе до плавно нарастване на търговския дефицит до 3% от БВП.
Оценките за динамиката на заетостта през 2017 и 2018г., направени в есенната прогноза в условията на по-благоприятни очаквания за растеж на БВП, също са завишени спрямо пролетната прогноза, но забавеният им растеж през следващите две години ще се дължи на по-бързото изчерпване на потенциала за нарастване на заетите и влиянието на демографското развитие в средносрочен план. Запазват се положителните очаквания за инфлацията, в резултат от допусканията за повишение на международните цени на петрола и неенергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене. Очаква се да продължи ускореното кредитиране за частния сектор, което в края на прогнозния период ще достигне 6.7%, отчитайки предвижданията за повишаване на икономическата активност, в т.ч. потреблението на домакинствата и за ускорени растеж на инвестициите. Основните рискове пред реализиране на есенната прогноза, според МФ, са свързани с развитието на външната среда, динамиката на международните цени, неблагоприятните демографски тенденции в странатa и възможно по-доброто усвояване на европейските средства.
БВП, чийто реален растеж през първата половина на 2017г. по предварителни данни възлиза на 3.7%, се очаква да достигне 4.0% за цялата 2017 г., в резултат на вътрешното търсене и най-вече на частното потребление - 4.3%, сочи прогнозата. Очаква се повишение и на общото брутообразуване в основен капитал с 3.4%, в съответствие с очакваната благоприятна динамика на частните и публични инвестиции. Според прогнозата, вътрешното търсене ще продължи да бъде водещ фактор за нарастването на икономическата активност в страната и в периода 2018–2020г., като се очаква и през трите години реалният му растеж да запази ниво от 3.9%. Завишени, в сравнение с пролетната прогноза, са очакванията при потреблението и инвестициите, докато оценките за приноса на нетния износ са понижени. Тенденцията на изпреварващо нарастване на вноса над износа на стоки ще се запази до края на прогнозния период, което през 2020г. ще доведе до плавно нарастване на търговския дефицит до 3% от БВП.
Оценките за динамиката на заетостта през 2017 и 2018г., направени в есенната прогноза в условията на по-благоприятни очаквания за растеж на БВП, също са завишени спрямо пролетната прогноза, но забавеният им растеж през следващите две години ще се дължи на по-бързото изчерпване на потенциала за нарастване на заетите и влиянието на демографското развитие в средносрочен план. Запазват се положителните очаквания за инфлацията, в резултат от допусканията за повишение на международните цени на петрола и неенергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене. Очаква се да продължи ускореното кредитиране за частния сектор, което в края на прогнозния период ще достигне 6.7%, отчитайки предвижданията за повишаване на икономическата активност, в т.ч. потреблението на домакинствата и за ускорени растеж на инвестициите. Основните рискове пред реализиране на есенната прогноза, според МФ, са свързани с развитието на външната среда, динамиката на международните цени, неблагоприятните демографски тенденции в странатa и възможно по-доброто усвояване на европейските средства.
Изтеглете безплатното приложение DOMAZA
