Кои са 5 от най-древните свещени места по света?
Алея на китовите кости, Русия
На отдалечения, брулен от вятъра остров Итигран, малък сибирски остров в Берингово море има подредба от гигантски ребра и прешлени на китове, известна като „Алея на китовите кости“. Дългият 550 метра проход, който стърчи от земята до океана, е леко зловеща гледка, споделя фотографът, открил находката по време на експедиция с „National Geographic“ в североизточен Сибир в руската Арктика. Тези древни структури от китова кост са построени от хора преди инуитите, наречени Юпик, за които се смята, че са на около 2000 години. Археологическата теория е, че това място е било предназначено за големи събирания, като върху китовите кости са били слагани кожи от мускусни говеда или полярна мечка. Докато археолозите вярват, че Алеята на китовите кости и други руини от китови кости (има много други места в руския полуостров Чукотка) са били построени като светилища и свещени места за срещи, някои местни хора днес смятат, че такива места са по-вероятно използвани за клане и съхранение на китово месо.
Хегра, Саудитска Арабия
Хегра е вторият град на набатеите, които са построили прочутата си столица Петра на повече от 500 км северозападно в днешна Йордания. Разположен в района АлУла на Саудитска Арабия, древният каменен град (известен на мюсюлманите като Ал-Хиджр и също като Мадаин Салих) има корени още през 1-ви век пр.н.е. Това е и първият обект на световното наследство на ЮНЕСКО в страната, дом на повече от 100 добре запазени гробници със сложни фасади, издълбани в разкритията на пясъчник. Рейниър разказва, че това са гробни места за крале, кралици и знатни хора, точно както в Петра, а цялата област е била част от древен маршрут на кервани. Туристите могат да си организират обиколки на Хегра, които също изследват железопътната линия „Хиджаз“, която някога е превозвала мюсюлмански поклонници от Дамаск до свещените градове Мека и Медина; или да разгледат свещеното място от балон с горещ въздух. В този район все още се извършват археологически разкопки, чрез които едва започва да се разкрива по-широкия контекст на това свещено място дълбоко в арабската пустиня, предава BBC.
Отпечатъци от ръце на Анасази, САЩ
Древни скални произведения на изкуството често се намират в югозападната част на САЩ, особено в Юта, Ню Мексико, Аризона и Колорадо. Известни като петроглифи, картините – много от които са създадени от културите Фримонт и Анасази – често включват човешки фигури, животни, ловни оръжия и отпечатъци от ръце. Местата се смятат за свещени от много индианци, които ги виждат като ценни връзки с миналото и тяхното културно наследство. Снимката по-горе Рейниър е направил в Юта и разказва, че е датирана на около 4000 години, въпреки че до днес е в отлично състояние.
Пътешествениците могат да намерят други отпечатъци от ръце на Анасази във „Fallen Roof Ruin“ - древно жилище на Анасази и житница в Националния паметник на Мечите уши; докато панелът с петроглифи на Пясъчния остров, близо до Блъф, Юта, има вековни скални рисунки, включително Кокопели - митично божество на плодородието, свирещо на флейта.
Древни еленови камъни, Монголия
„Монголия е забележителна страна с богата история и древни гробници, разпръснати в северната й част“, казва Рейниър. Ще шофирате през саваната и ще видите огромна купчина скали или камъни, а вътре в тях – гробище на високоуважаван воин. Погребани в камъните са артефакти, като мечове, кутии за скъпоценности и различни притежания, които един воин би събрал през целия си живот. Древни мегалити, известни като "Еленови камъни" и обикновено направени от гранит, често се виждат там. Фотографът разказва, че те са разполагани около гробните места, гравирани с митологични елени, тъй като се е вярвало, че когато воините се издигали до някакво духовно небе, оръжията им отивали с тях, носени от елени. Еленови камъни от бронзовата епоха (13-ти и 9-ти век пр.н.е.) има и на мястото „Uushigiin Uvur“ близо до Морон в Северна Монголия, където е направена снимката по-горе. Там се намират и петроглифи, каменни скулптури и скални гробове. Има още едно място от бронзовата епоха със 100 еленови камъка в долината „Khoid Tamir“, докато район на провинция Аркхангай, наречен „Jargalantyn Am“, е известен като „Долината на еленските камъни“, тъй като има толкова много от тях, струпани близо един до друг.
Ангкор Ват, Камбоджа
Известният храмов комплекс Ангкор Ват е най-големият религиозен паметник в света, простиращ се на над 400 кв.км точно извън Сием Реап. Построен в началото на 12-ти век като столица на Кхмерската империя, обектът на световното наследство на ЮНЕСКО първоначално е бил хиндуистки храм, но е превърнат в будистки храм в края на века и сега е едно от най-важните места за поклонение в света за будистите. Има четири масивни пътеки - на север, юг, изток и запад, които водят до центъра на храма. Повечето хора имат усещането, че джунглата си връща това, което човек е построил, предвид масивните банянови дървета в някои от храмовете. Храмът Байон съхранява много от богатите митологични истории на индуизма, включително вярата в свещеното пътуване до рая. Комплексът Ангкор включва повече от 70 храма и около 1000 сгради, безброй статуи на Буда с произведения на изкуството и дърворезби, разказващи будистки истории, но от уважение много от индуистките статуи и произведения на изкуството също стоят.
Тронът на Боговете, Турция
Високата 2134 метра планина Немрут в югоизточна Турция е дом на неземно място от световното наследство на ЮНЕСКО, известно като „Тронът на боговете“. На върха има религиозно светилище и древна гробна могила от 1-ви век пр. н. е., построена от Крал Антиох I от Кралство Комаген. Археолозите смятат, че планината Немрут е била свещено място за хората от Комаген, поради което крал Антиох I е поискал гробницата му да бъде там. Около могилата има масивни статуи на гръко-персийски богове, включително Зевс, Херкулес и Аполон, и самият крал Антиох, заедно с лъвове и орли- пазители. Подобно на Стоунхендж в Англия или моаите на Рапа Нуи (Великденския остров), статуите, които достигат до 9 метра височина, са постижение на инженерство, което изглежда се противопоставя на периода от време, в който са били построени.
Много пътници, които идват в тази отдалечена планина в Централна Анадола, планират посещението си по изгрев, когато слънцето осветява статуите и източната тераса.