Акценти: Какво предвижда Националната жилищна стратегия до 2030г. – Част 2
Акценти от анализа на Световната банка от 2017г.
Визия на държавата за бъдещето на жилищния фонд
За масовата и уязвима група от панелни сгради, построени по типови номенклатури и оставени без архивирана проектна документация, ще се осигури служебно възстановяване на такава за сметка на публични фондове. Аналогично решение ще се търси и за жилищните сгради в средните и малки градове, останали без техническа документация.
Осигуряване на финансово достъпни жилища. Пряко подпомагане на уязвимите групи.
В същата посока е необходимо да бъдат създадени стимули за предоставяне на необитавано жилище за социални цели.
- Достъпни жилища за млади и/или квалифицирани кадри – наеми на под-пазарна цена, наемни с дялово изкупуване („поделена собственост”), собствени със субсидиран кредит;
- Общински социални наемни жилища - за граждани с регистрирана жилищна нужда;
- Защитени наемни жилища и подслони за бездомни – за хора с регистрирана жилищна нужда и специални потребности и за хора „без покрив”, без желание и без всякакви възможности за влизане в някои от горните опции.
Добромир Ганев – председател на НСНИ: „Националното сдружение „Недвижими имоти“ е партньор на МРРБ в усилията за създаване на една стабилна и ефективна жилищна политика, поради което и правим своите препоръки по отношение на мерките, които трябва да бъдат предприети. по отношение на собственици на недвижими имоти, ние сме на мнение, че не трябва да бъдат „наказвани“ тези, които са инвестирали парите си в сектора. Много българи, живеещи в чужбина, използват възможността да вложат средства в жилища в родината си. Те разглеждат недвижимите имоти като „убежище“ за своите спестявания, защото това е много сигурна инвестиционна опция за масовия инвеститор. Доста несправедливо ще бъде да ги наказваме за това, че те не искат да дават имота си под наем. Но! Ние бихме подкрепили политика, свързана със стимули. В тази посока възгледите ни се обединиха и с Камарата на архитектите, и Камарата на строителите, МРРБ също погледна в тази посока. Политиката за стимулиране отдаването на имоти под наем за социални нужди на цени, по-ниски от пазарните, одобряваме, но считаме, че има много проблематика. Първо, много трудно можем да кажем какво е пазарен наем, защото в България няма такава статистика. Второ, има големи проблеми във взаимоотношенията между наемодатели и наематели, които в последните години не са решавани. В тази връзка, направихме някои предложения в Закона за задълженията и договорите да бъдат направени някои допълнения и промени, които да стабилизират точно тези наемни взаимоотношения“. |
Предвижда се създаването на Фонд, който ще акумулира средства от всички възможни източници (държавен бюджет, оперативни програми, международни донори, капиталов пазар и др.). Изразходването на средствата от него ще става в съответствие с ежегодно актуализиращи се общински жилищни програми и ще бъде насочено към общините, гражданите и сдруженията на собствениците чрез инвестиционни субсидии за социални жилища, за обновяване на съществуващ жилищен фонд и мерки за енергийна ефективност и ВЕИ, преференциални кредити.
От МРРБ предвиждат обща финансова рамка от 250 млн.лв. на годишна база – 50 млн.лв. от държавния бюджет и 50 млн.лв. по линия на задължените лица по чл. 14 от ЗЕЕ (Национална схема за задължения за енергийна ефективност), за останалите средства ще се разчита на европейските програми. Резултатите от изпълнението на Националната жилищна стратегия не се очаква да се проявят по-рано от 3 до 5 години след приемането на документа.