Фондовете за градско развитие като възможност за прилагане на финансовите инструменти на ЕС до 2020 година
Фондовете за градско развитие като възможност за прилагане на финансовите инструменти на ЕС до 2020 година
15.09.2016 | 09:26
Недвижими имоти
По информация на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, със средства от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014–2020 (ОПРР), насочени към финансовите инструменти за усвояване на средства от ЕС, ще бъдат създадени три фонда за градско развитие – на столицата София, на Северна и на Южна България. Предстои да бъде уточнен и прецизиран предложеният вариант за разпределение на определения капитал от около 100 млн. лв - респективно 20 млн. лв. за София и по 40 млн. лв. за Северна и за Южна България. Всеки от фондовете за градско развитие ще има две кредитни линии, насочени съответно към финансиране на проекти за развитието на градската среда и за развитието на туристическите атракции и обектите на културно-историческото наследство.
Въз основа на научените уроци от програмния период 2007-2013г., политиката на балансирано регионално развитие до 2020г., и конкретно средствата по ОПРР, ще бъдат насочени към проекти, обвързани и с друго финансиране, а не към изпълнението на проекти на „парче“. Избраният в Националната концепция за пространствено развитие (НКПР) на България 2013–2025 г., модел на умерен полицентризъм има за цел да минимизира последствията от обезлюдяването на малките населени места и миграцията към деветте най-големи български градове, в които работи и живее над 75% от населението на страната. В НКПР са предложени подходящи за подкрепа градове в рамките на инструмента “интегрирано градско развитие” по ОПРР 2014-2020г., чрез изготвяне на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) на всичките 35 града - основни урбанистични полюси на растеж и развитие от 1-во, 2-ро и 3-то йерархични нива. Това означава, че чрез инвестиции в инфраструктурата ще бъдат подкрепени поне по един сателитен малък град на деветте големи града, някои средни градове и част от малките градове от 4-то йерархично ниво, които имат значение за развитието на периферните, селски и гранични региони на страната.
За столицата София – единственият град от 1-во йерархично ниво и център с европейско значение, НКПР предвижда стимулиране на качественото интензивно развитие и ограничаване на екстензивното развитие, както и потенциал за преминаване в по-горната европейска категория MEGA градове. Според НКПР във 2-ро йерархично ниво, освен трите града Пловдив, Варна и Бургас, отнасящи се към категорията градове с национално-транснационално значение (ESPON), имат потенциал да попаднат също Русе, Стара Загора и Плевен. Общите устройствени планове на София, Пловдив, Варна и Бургас, които формират агломерационни ареали в обхвата на група от съседни малки общини, са разработени в обхвата на групата общини, а не само за общината на големия град. По този начин в допълнение на ИПГВР, по които за периода 2014-2020 г. ще се реализират проекти в определените зони за въздействие, се създават устройствени предпоставки за реализиране на проекти и в агромерационния ареал и се постига синергия на ресурсите, стимулиращи социално-икономическото развитие. В 3-то йерархично ниво са включени 26 градове-центрове с регионално значение в територията на областите, като градовете от трите нива формират основната опорна мрежа от урбанистични центрове в националната ни територия.
Въз основа на научените уроци от програмния период 2007-2013г., политиката на балансирано регионално развитие до 2020г., и конкретно средствата по ОПРР, ще бъдат насочени към проекти, обвързани и с друго финансиране, а не към изпълнението на проекти на „парче“. Избраният в Националната концепция за пространствено развитие (НКПР) на България 2013–2025 г., модел на умерен полицентризъм има за цел да минимизира последствията от обезлюдяването на малките населени места и миграцията към деветте най-големи български градове, в които работи и живее над 75% от населението на страната. В НКПР са предложени подходящи за подкрепа градове в рамките на инструмента “интегрирано градско развитие” по ОПРР 2014-2020г., чрез изготвяне на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) на всичките 35 града - основни урбанистични полюси на растеж и развитие от 1-во, 2-ро и 3-то йерархични нива. Това означава, че чрез инвестиции в инфраструктурата ще бъдат подкрепени поне по един сателитен малък град на деветте големи града, някои средни градове и част от малките градове от 4-то йерархично ниво, които имат значение за развитието на периферните, селски и гранични региони на страната.
За столицата София – единственият град от 1-во йерархично ниво и център с европейско значение, НКПР предвижда стимулиране на качественото интензивно развитие и ограничаване на екстензивното развитие, както и потенциал за преминаване в по-горната европейска категория MEGA градове. Според НКПР във 2-ро йерархично ниво, освен трите града Пловдив, Варна и Бургас, отнасящи се към категорията градове с национално-транснационално значение (ESPON), имат потенциал да попаднат също Русе, Стара Загора и Плевен. Общите устройствени планове на София, Пловдив, Варна и Бургас, които формират агломерационни ареали в обхвата на група от съседни малки общини, са разработени в обхвата на групата общини, а не само за общината на големия град. По този начин в допълнение на ИПГВР, по които за периода 2014-2020 г. ще се реализират проекти в определените зони за въздействие, се създават устройствени предпоставки за реализиране на проекти и в агромерационния ареал и се постига синергия на ресурсите, стимулиращи социално-икономическото развитие. В 3-то йерархично ниво са включени 26 градове-центрове с регионално значение в територията на областите, като градовете от трите нива формират основната опорна мрежа от урбанистични центрове в националната ни територия.
Изтеглете безплатното приложение DOMAZA
