ТОП 6 пасивни къщи в България и по света
Какво представлява пасивното строителство?
23.04.2019 | 12:40
Обзор
В последните години така наречените „пасивни“ домове започнаха да се появяват в цяла Европа, Азия и Америка. Архитектурата им, разбира се, се различава, но технологията на строителството им е сходна, а именно – използване на материали, които не позволяват разход на топлина и енергия, добиване на суровини от естествени източници като слънцето и почвата, високотехнологични системи за управление на дома. В Германия, например, тези жилищата струват с до 10% по-малко от обикновените имоти, въпреки че имат много повече преимущества.
Нарастваща активност в строителството на пасивни къщи
Пасивната къща се проектира и изгражда по строг, но доброволен стандарт за енергийна ефективност, който намалява екологичния отпечатък на сградата. Той обаче не се ограничава само до строителството на жилищни имоти, а се прилага и при офис сгради, училища и детски градини, търговски обекти и др. По-голямата част от пасивните структури са изградени в немскоговорящите страни и Скандинавия, но подобен стандарт, MINERGIE-P, се използва и в Швейцария, и в САЩ. Американският стандарт ФИУС 2015 се фокусира предимно върху намаляването на отрицателните ефекти от строителните дейности. Той използва климатични данни за определяне на специфични критерии за ефективност на сградите за различните региони. Стандартът включва изисквания за херметичност, вентилация, хидроизолация, отопление и охлаждане, и електрически товари, както и да се използват материали с ниски емисии, системи за контрол на влагата, външна вентилация и енергийно ефективна вентилационна и климатична техника. Международният стандарт за пасивни къщи определя няколко основни критерии, на които трябва да отговарят сградите:
- Сградата трябва да бъде проектирана с повече от 15 kWh / кв.м годишно в отоплителна или охладителна енергия ИЛИ на база пиков топлинен товар от 10 W / кв.м, съобразено с местните климатични данни.
- Общата консумация на енергия (източник на енергия за електричество и др., както и първична енергия за отопление, топла вода и електричество) не трябва да надвишава 60 kWh / кв.м на година.
- Сградата не трябва да има въздушни загуби, по-големи от 0,6 % от общия обем, на час, а изтичането на въздух да е 0,0014 куб.м в минута.
Тези стандарти са много по-високи от нормалните строителни норми. Въпреки това, броят на пасивните сгради в света нараства все повече. Данни на Международната асоциация на пасивните къщи, през 2010г. те са били около 25 000, а през 2016г. – над 60 000. Организацията разполага и със собствена база данни, в която всеки може да регистрира своя проект за пасивна сграда. В момента, там фигурират над 4600 обекта.
Примери за пасивни къщи в България и по света
В България също не липсва такъв тип строителство. Все повече жилищни сгради могат да се похвалят със солидни хидроизолационни облицовки, многокамерна дограма, рекуператори за въздух, соларни панели и др. В модерното строителство на къщи иновациите са още по-впечатляващи. Ето някои от най-атрактивните пасивни къщи по света и у нас.
1. София, България
.jpg)
Проект за ротационна къща от „REALTY WORLD LUX BULGARIA“
2. Великобритания
3. САЩ
.jpg)
4. Япония
.jpg)
5. Германия
.jpg)
6. Австрия
.jpg)
1. София, България
Проект за ротационна къща от „REALTY WORLD LUX BULGARIA“
2. Великобритания
3. САЩ
4. Япония
5. Германия
6. Австрия
Изтеглете безплатното приложение DOMAZA
