Къщи в София: къщите на бъдещето – пасивни сгради и „умни“ технологии за управление
Всеки от нас е изпадал в ситуацията, в която бързайки сутрин се запитва: “А изключих ли ютията?” или “А дали затворих прозореца?”. Умният дом предлага решение на тези проблеми от разстояние.
Първата пасивна къща е построена през 1991г.в немския град Драмщат, където в момента се намира и институтът, занимаващ се с анализите, изследването и сертифицирането на такъв тип сгради. През последните две десетилетия стандартът започва да се налага в строителството на все повече сгради в целия свят - от еднофамилни къщи в София като тези на Босовски, до обществени сгради - болници и детски градини.
Икономията от използваната енергия за отопление и охлаждане, доброто качество на въздуха в помещенията и удълженият живот на цялата конструкция са предимства, които дистанцират обитателите и ползвателите на такъв тип сгради от постоянно нарастващите цени на електроенергията. Пасивните къщи са щадящи природата и ресурсите в такава степен, че в дългосрочните директиви на ЕС за устойчивото развитие на страните-членки се предвижда от 2020 г. стандартът да е въведен като официална норма.
„Умните“ къщи в София
Вече и в България все повече инвеститори се ориентират към създаването на такива „Къщи на бъдещето“. Както Domaza Новини вече ви разказа, Димитър Босовски и неговата съпруга създават две пасивни къщи близо до София – в кв."Горна Баня". Едната е за самите тях, а другата търси новите си собственици. В специално интервю Г-н Босовски разказва как се проектират такива сгради и какво всъщност ги отличава от останалите традиционни къщи? Ето кои са петте критерия, зададени от Passivehausinstituts Dramstadt :
- максималната енергия, необхидма за годишно отопление на цялата сграда е 15 KWh/m2
- максималната първична енергия, необходима за отопление, охлаждане и работа на всички електоуреди е 120 Wh/m2
- топлинното натоварване е 10 Wh/m2
- въздухонепроницаемост по-малка от 0,6/h, установена с Blower-Door тест
- комфорт през летния и зимния сезон съответно с вътрешна температура по-ниска от 25*С и по-висока от 20*С
Примерите на пасивните къщи в София
Passive Smart House - когато мечтите на едно семейство се превръщат в уникален проект!
Димитър Босовски – инвеститор: „Изборът ми на архитекти беше много внимателен и добре обмислен. Проектирането на една къща е процес, в който трябва да има синхрон и разбиране и от двете страни - възложителят и проектантите. Особено, когато става дума за покриването на критерии за пасивност - тогава наистина са необходими не просто много знания по темата - нужен е и реален опит. За мен и съпругата ми на първо място по значение беше постигането на такова функционално разпределение, което да носи удобство на обитателите. Или казано по друг начин - искахме да се дистанцираме от ненужни площи, за сметка на тесни стаи, необмислени ниши, ниски тавани, недостатъчно естествена светлина и всички други недостатъци, с които се сблъсквахме в различните жилища, в които сме живели. Търсехме едновременно пространство и уют, общи зони за цялото семейство и достатъчно място за личното пространство на всеки един от членовете му. Фокусирахме се не само върху вътрешното разпределение на сградите, но и върху проектирането на дворовете на двете къщи“. |
Предвидени са места за обособяване на детски кът, за отдих и работа, за създаване на градина с билки и зеленчуци, което е било мечта на съпругата на Босовски. Цялата растителност - от тревата до дърветата, е изцяло съобразена с климата на района, слънцегреенето и въздушните течения, за да може целогодишно обитателите да се наслаждават на зеленината и цветовете на природата. Широколистните дървета в двора са специално подбрани като вид и местоположение, за да синхронизират с идеята на пасивна къща - чрез техните зелени корони се осигурява засенчване през лятото, а листопадът през зимата ще допринесе за максимални слънчеви печалби.
Димитър Босовски – инвеститор: „Проектирането на системи за умни къща е моя страст и мечта от дълги години. Обмислял съм автоматизацията, изграждането на цялостната комуникация между елементите и дори самите сензори по отделно много от преди да имам реалната възможност да приложа всичко това на практика. За мен бъдещето на нашите домове е свързано с тази технология, макар и в България тя да е все още слабо позната. Всеки от нас е изпадал в ситуацията, в която бързайки сутрин за работа се запитва: “А изключих ли ютията?” или “А дали затворих прозореца?”. Това е наистина неприятно и поражда безпокойство за сигурността на дома през целия ден. Умният дом предлага решение на тези проблеми от разстояние. Човек, разполагайки с мобилното си устройство и съответната апликация, може да зададе команда, с която да изключи ютията или фурната, да отвори или затвори прозорците, да контролира осветлението, щорите, завесите, дори отоплението“. |
Това е един наистина успешен начин не само за улесняване на ежедневието, но и за постигане на надеждна безопасност на дадена сграда. Босовски дава пример с пожарната безопасност, влизането с взлом или реакцията в случай на наводнение. Умният дом е способен да засече наводнение, да ни уведоми за случващото се,като също така спре и водоподаването в цялата къща, за да минимизира щетите.
Димитър Босовски – инвеститор: „Системата, която сме избрали да внедрим е една от най-добрите на световния пазар, предлагаща постоянни обновявания и подобрения на софтуера, както и поддръжка на хардуерните модули. В момента съм особено щастлив, защото имам шанса приложа всичко това на практика и влагам в това цялото си знание и умение. Вярвам, че удобството и сигурността, които гарантира умната къща на своите обитатели, са наистина безспорни и в бъдеще все повече домакинства ще проявяват интерес към този тип системи. Към този момент хората, които са проявили интерес към построените от нас къщи, дори и някои от приятелите ни също не са съвсем наясно какво точно значи пасивна или умна сграда и остават,меко казано,впечатлени. Това ме навежда на мисълта, че строителството на пасивни домове в България предстои и общата европейска и световна тенденция към устойчиво екологично развитие ще навлезе и при нас“. |
Към този момент, такъв тип сгради в България се броят на пръстите на ръцете, за разлика от другите европейски държави, където за последните 5 години са построени повече от 50 000 такива. Може би недостатъчното познаване на този стандарт е основната причина за това, както и дългогодишната и всеобща практика на традиционното строителство, допълва Босовски.
Предложения за продажба на PASSIVE SMART HOUSE можете да видите ТУК |