Защита на правото на собственост
Защита на вещни права
16.03.2017 | 16:55
Недвижими имоти | Бизнес
Почти няма човек, който да не притежава свои вещи - движими или недвижими. Правото на собственост върху тях често е обект на различни посегателства от страна на други хора – изцяло или частично. Това предопределя необходимостта и наличието на законови способи за защита на този вид собственост.
Правото на собственост и неговата неприкосновеност имат конституционно-правна защита, чрез чл.17 от Конституцията на Република България. То има и наказателно-правна защита чрез съставите, залегнали в глава V от Наказателния кодекс, и административно-правна защита – текстове защитаващи държавната и общинската собственост. Предмет на настоящото изложение е един четвърти аспект – гражданско-правната (вещно-правната) защита на имуществената собственост.
До гражданско-правна защита се стига когато две или повече лица претендират, че притежават право на собственост или ограничено вещно право върху определана вещ, взаимно отричайки тези права на ответната страна. Проблем възниква не само когато е отнето владението върху вещта, но и когато се извършват други действия, застрашаващи или пречещи на нормалното упражняване на правото на собственост. Вещно-правната защита на собствеността се активира по волята на страните и се реализира, чрез предявяване на предвидените в закона искове по съдебен ред.
Законът за собствеността урежда няколко иска за защита правото на собственост.
Правото на собственост и неговата неприкосновеност имат конституционно-правна защита, чрез чл.17 от Конституцията на Република България. То има и наказателно-правна защита чрез съставите, залегнали в глава V от Наказателния кодекс, и административно-правна защита – текстове защитаващи държавната и общинската собственост. Предмет на настоящото изложение е един четвърти аспект – гражданско-правната (вещно-правната) защита на имуществената собственост.
До гражданско-правна защита се стига когато две или повече лица претендират, че притежават право на собственост или ограничено вещно право върху определана вещ, взаимно отричайки тези права на ответната страна. Проблем възниква не само когато е отнето владението върху вещта, но и когато се извършват други действия, застрашаващи или пречещи на нормалното упражняване на правото на собственост. Вещно-правната защита на собствеността се активира по волята на страните и се реализира, чрез предявяване на предвидените в закона искове по съдебен ред.
Законът за собствеността урежда няколко иска за защита правото на собственост.
Ревандикационен иск - „Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.“ – чл.108 от ЗС
Целта на иска е връщане на вещта във фактическата власт на собственика й. Той се предявява пред съда, в района на който се намира имотът и не може да се погасява по давност. Често пъти в теорията този иск се определя като иск на невладещият собственик срещу владеещият не-собственик. Ищецът, твърдейки че е собственик, следва да представи по делото всички доказателства относно собствеността върху вещта (активна легитимация). Ако вещта е недвижим имот, доказването е улеснено от изискванията за форма при прехвърлянето му (нотариален акт или писмен договор – ако се придобива от общината или държавата), а така също и информацията от имотния регистър, в който се вписват по партидата на имота всички промени, тежести, прехвърляне и пр. Значително по-трудно се доказва правото на собственост върху движими вещи – особено, ако за придобиването им не се изисква някаква квалифицирана форма за действителност на сделката. В процеса се използват всякакви доказателства, включително и свидетелски показания. Най-често такива се използват за доказване на обстоятелството, че ответникът владее вещта. Понякога затруднение предизвиква и разграничаването на претендираната движима вещ от многото други подобни на нея, чрез индивидуализиращи белези.
Ищецът трябва да докаже, че именно ответникът е лицето, което владее или държи без правно основание вещта (пасивна легитимация). Това често пъти също не е лека задача, тъй като ответникът може да възрази, че:
- е придобил вещта по давност (вещно правно възражение),
- владее вещта по силата на придобито ограничено вещно право (например право на ползване или на строеж)
- упражнява право на задържане върху вещта съгласно чл. 72, ал. 3 от ЗС, а именно: „До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.“
- държи вещта по силата на някакъв договор (договор за наем, договор за влог, договор за лизинг и т.н.). При тези възражения обаче тежестта на доказване е у ответника – именно той трябва да докаже, че съществува облигационното правоотношение, което твърди.
- ответникът би могъл да предяви и чисто процесуални възражения – че исковата молба не е редовна, че не той е лицето, което владее вещта и др.
Когато един от съсобствениците предявява ревандикационен иск срещу трето лице, владеещо вещта, той може да предяви иска както само за своя дял, така и за цялата вещ.
След осъществяване на активната и пасивната легитимация по иска, съдът излиза с решение, с което осъжда ответника да предаде владението на ищеца.
Не може да се води такъв иск с обект пари или ценни книжа.
Негаторен иск - „Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.“ - чл. 109 от ЗС
Този иск се предявява когато собственикът владее вещта, но действия на друго лице накърняват или застрашават владението и изобщо правото на собственост. Предпоставка за предявяване на иска са периодични посегателства върху вещта без да се осъществява постоянно нарушаване на владението; въздействия върху вещта, които я променят; изграждане на стена в съседния имот в разрез със строителните правила, която хвърля сянка върху имота на ищеца и т.н.
В зависимост от посегателството искът може да бъде установителен или осъдителен и респективно такова е и решението. С иска може да се съедини и иск за обезщетение, което съдът да присъди. За да се стигне до такова решение тук също трябва да се осъществи активната и пасивна легитимация, но особеното е да се установи, че в резултат на извършваните действия собственикът не може да упражнява правото си на собственост в пълния му обем.
С тези два иска се защитава както право на собственост, така и ограничено вещно право – право на ползване, право на строеж и т.н.. Тези искове могат да се предявяват и между съсобственици – например когато един от тях е завладял неоснователно цялата вещ и не допуска другите да владеят или когато единия съсобственик позволява на другите да владеят вещта, но с действията си им пречи да осъществяват това владение пълноценно.
Иск за определяне на граници - „Собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти.” - чл. 109а от ЗС
Този иск има за обект само и единствено недвижими имоти. Той е неприложим за недвижими имоти, чиито граници са определени с влязъл в сила Подробен устройствен план (ПУП). Прилага се само за имоти с неопределени граници – извън регулация. Често този иск преминава в ревандикационен иск, тъй като след установяване на границите следва тази част от имота, която се владее неправомерно от единия съсед, да се освободи. Особеност на този иск е че смислово и двете страни се явяват едновременно и ищец и ответник, доколкото съдът установява границата и преди това не е известно кой от двете страни е навлязъл в чужд имот. В този смисъл въпреки наличието и на други мнения преобладаващото становище в теорията е, че този иск е установителен и няма за цел да се преустанови някакво нарушение въпреки, че на практика много често това е резултатът от предявяването му.
Установителен иск - „Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването, или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.” – чл.124,ал.1 от ГПК
Този иск не е предвиден във вещното право, а в процесуалното право, но може да се прилага и по отношение установяване на правото на собственост или друго ограничено вещно право. Спорно е дали може да се прилага по отношение на сервитут, тъй като сервитутът е акцесорно вещно право и няма самостоятелно значение. Разбира се, предявяването на установителен иск няма да има като резултат постановяване на осъдително решение, а само признаване правото на собственост на собственика, но може да се използва за прекъсване на придобивна давност, когато вещта се владее от друг. От друга страна съществуват мнения, че ако вещта се владее от друго лице, всъщност ищецът няма правен интерес да предявява установителен иск, тъй като има на разположение осъдителния иск по чл. 108 от ЗС и поради липсата на правен интерес установителен иск е недопустим. Така или иначе искът може да се използва, ако някой твърди, че е собственик или притежава ограничени вещни права от вещ, за да се докаже, че това не е истина.
Изтеглете безплатното приложение DOMAZA
