Придобиване на недвижими имоти от чужденци
През последните години правилата за придобиване на земя от лица, които не са български граждани се променяха многократно в резултат на приемането на страната в ЕС. Към настоящия момент действа сравнително усложнен режим относно придобиването на земя от определена категория чужденци, но все пак такава възможност съществува.
Съгласно чл. 29, ал. 4 от Закона за собствеността чужденци могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в страната, освен ако със закон е установено друго. От текста следва, че върху поземлени имоти (за разлика от сгради) чужденците могат да придобиват САМО ограничени вещни права, но не и право на собственост. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи също предвижда чужденци да могат да придобиват САМО ограничени вещни права върху земеделска земя, не и право на собственост. В този смисъл принципно съществува забрана за придобиване на земя от чужденци, но от забраната има законово регламентирани изключения.
Забраната за придобиване на земя от чужденци бе застъпена в пълен обем в чл. 22 от Конституцията, но при кандидатстването на РБ за влизане в ЕС Парламентът осъществи промяна на конституционния текст, който в новата си редакция вече допуска придобиване на собственост върху земя от чужденци при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.
Действиетлно Договорът за присъединяване към ЕС предвижда граждани от държави-члнки на ЕС да могат да придобиват земя „за жилище или за упражняване на икономическа дейност” (т.е. обект на придобиване може да бъде Урегулиран поземлен имот), ако имат постоянно пребиваване в България. Ако лицето, обаче, няма постоянно пребиваване в страната, може да придобива САМО земя за второ жилище, като в случая под второ жилище се има предвид жилище, което е различно от основното жилище на чужденеца в друга държава от ЕС. Придобиване на земеделски земи, гори и земи от горския фонд от граждани на страни от ЕС съгласно Договора за присъединяване също е допустимо.
По време на преговорите за влизане в ЕС, обаче, България издейства в Договора за присъединяване да се предвиди преходен период, в който клаузите, позволяващи придобиване на собственост върху земя от граждани на страни-членки да не се прилагат (т.е. мораториум върху прилагането на част от Договора за присъединяване). От началото на 2012 г. този мораториум не е в сила по отношение придобиването на земя под формата на УПИ, а от 2014 г. отпадна и ограничението относно придобиване на собственост върху земеделски земи. Народното събрание направи опит да удължи мораториума до 2020 година, но Конституционният съд обяви решението на Парламента за противоконституционно. Така понастоящем чужденци и чуждестранни юридически лица от ЕС и ЕИП могат да придобиват (при определени условия, разписани в различни закони) собственост върху земя.
Но забраната за придобиване на собственост върху земя от лица, които не са граждани на ЕС или ЕИП е валидна и към настоящия момент, освен ако за конкретна държава е в сила международен договор, определящ нещо различно. В контекста на тази забрана възниква колизия между Семейния кодекс и посочените по-горе норми в хипотезата, когато земя се придобие възмездно от единия съпруг, който е сключил брак с чужденец, нямащ право да придобива земя. По силата на Семейния кодекс имотът трябва автоматично да стане Съпружеска имуществена общност, но по силата на Конституцията и други закони е възможно чужденцът да няма право да придобива земя в страната. В тези случаи безспорно правилата за придобиване на земя от чужденци имат превес пред правилата на Семейния кодекс и за да се прецени дали имотът е станал съпружеска имуществена общност на двамата съпрузи или само на придобилия го български гражданин трябва подробно да се изследва най-напред дали съпругът-чужденец е годен субект да придобива и притежава земя в РБ, като за целта се използват критерите и правния режим, изложени по-горе.