Много е писано по въпросите на наследството, но въпреки това, те остават актуални и хората често не могат своевременно да се ориентират, за да запазят правата си. За да бъдем полезни, от Domaza Новини се допитахме до опита и знанията на юриста Росица Спасова, която разяснява най-важните обстоятелства, свързани с наследяването по законите на България и приложимия закон относно наследството, оставено от граждани на Руската Федерация. 

Наследяване съгласно законодателството на Република България

Съгласно действащия у нас Закон за наследството, са възможни два начина на наследяване: по закон и по завещание. Когато не е оставено завещание, се прилага наследяване по закон. Освен това, когато е оставено завещание, с което се накърнява запазената част на един или повече наследници, тези от тях, които считат, че запазената им част е нарушена, имат право в законоустановения срок да предявят претенция за възстановяване на запазената си част. Ако претенцията бъде уважена, Съдът ще възстанови запазената част на съответния наследник, съгласно нормите за наследяване по закон, а за останалата част завещанието ще продължи да действа.

Наследяване по закон

Съгласно действащото законодателство на РБългария, има 4 кръга наследници, които имат различен приоритет и не се прилагат едновременно т.е. всеки кръг с по-висок приоритет изключва наследниците от следващите кръгове. С най-висок приоритет е първият кръг наследници, в който влизат децата на починалия. Ако наследодателят е оставил съпруг/съпруга, преживелият съпруг/а се включва към първия кръг. Ако Наследодателят не е оставил дете, имат право да наследяват наследниците от втория кръг: родителите. Ако няма наследници от втория кръг, правото за наследяване преминава в третия кръг наследници: възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи. Ако няма наследник-роднина от първите три кръга, правото да наследят преминава към последния, четвърти кръг, който включва роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Преживелият съпруг (ако има такъв) наследява заедно с наследниците от всеки от четирите кръга.
 
Ако няма наследници-роднини от никой от четирите кръга, но има преживял съпруг, цялото наследство по закон се наследява от съпруга. Ако наследодателят не е оставил роднина от четирите кръга, нито съпруг, няма завещание или тези от наследниците, които са имали право да приемат наследството се откажат от него или загубят правото да го приемат, наследството се получава от Република България, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират недвижимите имоти.
 

Наследяване на руски гражданин, който има имущество в България 

Много граждани на Руската Федерация вече са придобили, а други тепърва ще придобиват недвижими имоти в България. Не винаги хората купуват имот с оглед само на личните си интереси - много често за тях е от съществено значение какво ще се случи с имота след смъртта им, а именно - кой ще го придобие. Нормите на българското законодателство и тези на Руската Федерация, уреждащи наследяването, включително и по закон, се различават.

Руската Федерация не е член на Европейския съюз, нито на Европейското икономическо пространство, затова Европейското законодателство е неприложимо в отношенията, относно наследяването на нейни граждани, които имат имущество в България. 
 
Той предвижда различна уредба за наследяване на движими вещи и недвижими имоти: правото на наследяване относно движимото имущество се урежда от законодателство на държавата, чийто гражданин е наследодателят, а правото на наследяване относно недвижимите имоти – от законодателството на държавата по местонахождение на съответния имот.

Съгласно този договор, ако гражданин на едната държава има недвижим имот в другата държава, относно правото на наследяване се прилага правото на държавата, в която се намира имотът, т.е. кръгът от наследниците, които имат право по закон да наследят недвижим имот, находящ се в България, собственост на руски гражданин се определя от българското законодателство.

Българското право дава предимство на наследяването по закон пред наследяването по завещание когато има наследници с право на запазена част, но това предимство не се прилага автоматично – в случай, че има завещание, което е обявено и вписано в Имотния регистър, наследникът по завещанието е в правото си да се счита за собственик на завещаното му имущество, докато наследникът по закон, чиито права са нарушени от завещанието предяви претенцията си в Съда.

Важното е да се знае, че значение има не предявяването на претенцията от наследника по закон, а крайният резултат – уважена ли е претенцията от Съда или не. Докато Съдът не намали или отмени правата на наследника по завещание (ако има такъв), наследникът по закон, чиито права са нарушени от завещанието не може да ползва правата си и не се счита за собственик. Т.е., проблемът за наследяване по закон винаги е в зависимост от наследяването по завещание, ако има такова. Двата начина за наследяване следва да се разглеждат едновременно и в никакъв случай да не се пренебрегват оставените завещания, защото подобен подход може да доведе до безвъзвратно загубване на права за наследника по закон.

Проблемите, свързани с наследството най-лесно, бързо и евтино за собствениците се решават извънсъдебно – с доброволна делба, която се извършва пред нотариус по местонахождение на имота, ако в наследство има недвижим имот в България. Усложнения възникват, когато:
 

• наследодателят е оставил наследници, които са граждани на различни държави;
• когато е оставил завещание;
• когато наследодателят е починал преди да уреди наследствените си отношения и права, и на свой ред е оставил наследници;
• при нарушаване на запазената част;
• други случаи, свързани със семейните отношения;
• когато в наследството има движими вещи и недвижими имоти в различни държави.

Предвид сложността на материята, собствениците следва да ангажират адвокат за решаване на наследствените си отношения, защото всеки пропуск може да се окаже фатален за правата им.
Когато няма реален шанс за постигане на съгласие в разумен срок, спора за разделянето на наследството следва да бъде отнесен до Съда, за което е много важно предварително да бъде ангажиран адвокат за защита интересите на наследника.  
 

Автор: адв. Росица Спасова от Адвокатска колегия - Варна

spasova@kazus.bg    Моб. : +359 892 695744     Skype: rosica_spasova1