Накъде отива доларът?
Този въпрос си задават все повече обикновени хора и професионални инвеститори през последните седмици, с оглед на рязкото поевтиняване на щатската валута.
Само за последния месец доларът поевтиня с 3.5% спрямо еврото и с 3% спрямо британския паунд, а от началото на годината американските пари са изгубили над 8% от стойността си спрямо единната европейска валута.
Акции и стоки натежаха на везната
Разликата в лихвената политика водена от Европейската централна банка и Федералния резерв стои в основата на масовите разпродажби на долари. Измененията на валутните пазари са много сериозни за такъв кратък период от време, което пък води до нестабилност и резки флуктоации на зависимите от долара суровини като петрол, злато и храни.
Хедж фондовете и инвестиционните банкери използват умело всяка обезценка на долара, за да купуват „поевтинелите” стокови фючърси и така допринасят за нов спекулативен натиск на пазара.
Wall Street също не изостава, като от началото на годината индустриалният индекс Dow Jones се движи в пълна противоположност на долара, т.е. в посока нагоре с вече над 7%. Американският износ нараства в абсолютна стойност, а вносителите деноминират печалбите си в долари и отразяват по-високи печалби в счетоводните си отчети. Всичко това автоматично води до ръст на икономическата активност и повишаване на цените на акциите.
На сцената излиза ФЕД
Тази седмица се очертава като ключова за средносрочното развитие на основните валутни двойки, в които участва доларът. Заседанието на монетарната комисия към щатския Федерален резерв е насрочена за сряда, когато не се очаква председателят й Бернанке да обяви промяна на лихвеното ниво.
Все пак инвеститорската общност остава нащрек към нововъведената пресконференция след заседанието, на която по модел на колегата си Трише, Бернанке ще отговаря на въпроси на журналисти и икономисти. Това се прави с цел увеличаване на прозрачността при взимането на важни монетарни решения, както и дава възможност на централните банкери да дадат насоки за бъдещето на лихвената политика.
Две са основните теми, които ще залегнат в пресконференцията, от които ще трябва да си направим извода до къде може да падне доларът в идните месеци.
Най-очакваната от всички информация е решението за прекратяване на втория рунд от „количествените улеснения” на ФЕД, приет през август миналата година. Програмата за изкупуване на дългови книжа от Федералния резерв трябва да приключи през юни 2011 г., като за по-малко от година, централните банкери изкупиха от пазара над 600 млрд. долара в дългови книжа и така преминаха границата от близо 2 трлн. долара общо придобити облигации от 2008 г. до сега.
Икономистите отдават обезценяването на щатската валута и респективно шоковото поскъпване на петрола, до голяма степен на тази безпрецедентна програма за увеличаване на ликвидноста. Сега, когато тя е на път да приключи, всички погледи са отправени към ФЕД, в търсене на евентуални сигнали за ново увеличаване на паричното предлагане под формата на програма за „Количествени улеснения 3”. Въпреки че е малко вероятно, това действие не е за пренебрегване.
Промяната на лихвеното ниво беше голямата тема, по която се спекулираше миналата седмица. Ясно е, че в сряда няма да станем свидетели на покачване на лихвите в САЩ, тъй като първо трябва да приключи мероприятието по изкупуване на дълг и тогава да се използват монетарните лостове на централната банка. Освен това, ако Бернанке обяви покачване на лихвата сега, това автоматично ще означава, че е грешал за нивото на възстановяване на икономиката и ръста на инфлация още от самото начало.
Така че през следващите три месеца не очакваме да има промяна в лихвената политика, а инвеститорите по-скоро ще следят за такава в коментарите на централните банкери. Най-удобният момент за първо покачване на лихвата ще бъде четвъртото тримесечие на тази година или първото на 2012 г.
Евтин долар – силна икономика – скъп долар?
Да не забравяме, че скоро ще бъдат оповестени и важните данни за ръста на американския БВП през първото тримесечие. Очакванията са то да се движи в рамките на около 2% на годишна база, въпреки че прогнозите в началото на годината сочеха към 3%-товата зона. Лошите климатични условия и твърде скъпите енергийни и производствени суровини са в основата на това разминаване. Все пак икономиката показва устойчиви сигнали на възстановяване, а пазарът на труда я следва плътно.
Всичко това е предпоставка за засилване на инфлационния натиск в страната, което пък е една от основните задачи пред Федералния резерв. Към края на година се очаква ръстът на икономиката да достигне нивата от 3.0 – 3.5%, а това неминуемо ще даде основа за покачване на инфлацията и съвсем естествено на лихвеното ниво. Тогава пък ще имаме и условия за възстановяване на доларовите загуби и връщане на интереса към зелените пари.
А кредитният рейтинг?
На фона на негативните ревизи в оценките на рейтиногвите агенции за перферните икономики в еврозоната, миналата седмица видяхме и първи намек от Standard & Poor’s за отнемане на едното „А” от отличната оценка на САЩ (ААА). За сега това не се случи, което щеше да е първи прецедент в американската история от последните 70 години. Щатският дълг се размина само с промяна на нагласата от „стабилна” към „негативна”, което също допринесе за обезценката на долара.
Въпреки решителните намерения на демократи и републиканци да работят усилено за ограничаване на публичния дълг на страната, рейтиногвите агенции смятат, че дълъгът ще продължи да расте и през следващите години ще достигане границата от 100% спрямо брутния вътрешен продукт.
Но не е уместно да се правят паралели със ситуацията в Гърция, страна която стана известна в последните години с манипулиране на финансовите си показатели и в крайна сметка стигна до търсене на спешна финансова помощ отвън и заговори за преструктуриране на дълга си, достигнал 150% от БВП.
Скептични към евротo
Именно това е причината, поради която оставаме скептично настроени за продължителността на еуфорията към еврото поне в средносрочен план. Еврозоната е изправена пред твърде много структурни проблеми във вътрешните си финанси, за да може спокойно да се похвали със стабилно фискално състояние. Гърция, Ирландия и Португалия се борят с непосилни лихви по издадените от тях държавни облигации и посягат към фондовете на централната банка, за да посрещат задълженията си.
В същото време, ЕЦБ влезе в цикъл по увеличаване на лихвеното ниво за 17-те страни членки във валутния съюз и така даде ясен сигнал, че ще се бори с инфлационния натиск въпреки риска от ожесточаване на проблемите на някои страни. Разединението сред стабилните икономики в Европа като Германия, Франция, Холандия, Австрия от една страна и проблемните – Португалия, Ирландия, Гърция и Испания от друга, неминуемо ще се отрази негативно на прираста на еврото в идните месеци.
Сценарий
Очакванията в краткосрочен план са за известно възстановяване на доларовите загуби, но и за продължаващо рали на европейската валута поне докато не станат ясни плановете на ФЕД за лихвената политика през следващите тримесечия.
Негативен сценарии за европейската валута може да се разиграе и ако цената на петрола продължи неуморния си път нагоре и с това създаде предпоставка за забавяне на икономическото възстановяване на Света.
Тогава може да станем свидетели на агресивни разпродажби на спекулативно купувани фючърси и осребряването им в долари, което непременно ще подкрепи щатската валута.
Изложените факти в този материал отразяват личното мнение на автора и не трябва да се приемат за инвестиционен съвет и предприемане на инвестиционни намерения.
