Как да организираме бизнеса си и да запазим имуществото си?
Настоящата статия има подчертано практическа насоченост. Целта и е да изясни въпросите на структурирането и приоритетите в процеса на започване, организиране и действие на извършваната търговска дейност от страна на представителите на малки търговски предприятия.
Тук няма да се спираме на критериите за разделяне на търговските предприятия на малки, средни и други.
Авторът защитава позицията, че основата и гръбнакът на работещата икономика са семейните и малки предприятия. Обяснението е просто – в пазарни условия трудно се изграждат и поддържат фирмени мегаструктури.
Още по – малко това е възможно в България, където приватизацията след 1997 година бе извършена не на пазарен принцип, а чрез използването на политическата конюнктура за придобиване на предприятия чрез способите на приватизацията. Спокойно може да се обобщи – раздържавяването в страната бе открита злоупотреба с политическата власт в полза на едни “правилни” момчета. В резултат на тази злоупотреба едни хора станаха бизнесмени, напук на принципите на пазара, в чието име бе започната и извършена самата приватизация.
Горното е необходим увод, за да може да се разбере, защо е наложително хората, които днес започват своята предприемаческа дейност, да организират правилно структурите на своя бизнес.
“Точните” бизнесмени ползват своите връзки с политиката и така си осигуряват един достатъчен комфорт и сигурност за търговската си дейност и печалбите си. Изключенията само потвърждават правилото.
Не такова е положението на хората заети в своя “обикновен” бизнес. Въпреки това дори и в момента от 40 до 70 % според различните статистически източници от брутния вътрешен продукт на страната се дава от предприятия, които като правило са несъпоставими с големите промишлени и бизнес гиганти у нас.
Така например 40% от брутния продукт в страната е свързан с производството, екплоатацията и обслужването на автомобилите. И това не се прави от огромните автомобилни концерни инвестирали в България. Те така и не искат да инвестират тук. Това е дело на множеството малки (и все още нелицензирани) автосервизи, автомивки, бензиностанции, магазини за авточасти и други свързани с автомобилите атрибути. Горното давам като пример, за да стане ясно какъв е обхвата и обема на малкия бизнес, който не е започнал и не е свързан с приватизация, държавни поръчки и други подобни.
Азбучно правило е в пазарната икономическа теория, че като цяло именно към този малък бизнес следва да е насочено вниманието на държавата. Държавната политика следва да се води така, че да е в услуга на тази част от икономиката.
В България обаче е точно обратното. Един малък бизнес е застрашен от много опасности и всичките до една реални, и никоя от тях не е за подценяване.
На първо място сред тези заплахи е да бъде изтеглен банков кредит. При промяна на обстановката малката фирма не е в състояние да погасява кредита, а понеже е малка - не разполага със свежи лични резерви в пари и така в един хубав момент банката слага ръка на фирменото имущество, фирмата прекратява своята дейност, а собствениците и семейството им остават без прехрана.
До положение подобно на горното може да се стигне и в случай на неизпълнение на договор от страна на контрагент, в сделката с който са ангажирани повече фирмени средства. Това отново поставя фирмата в криза за пари, а от там могат да последват фатални резултати за съществуването на дружеството.
Не е за подценяване и варианта срещу фирмата да проявят интерес служителите на НАП, и в резултат на възлагането за плащане на значителни суми към бюджета да се стигне до закриването на един иначе работещ бизнес.
Не са редки случаите, когато служители на печеливши фирми след уволнението си започват да водят дела срещу бившия си работодател за заплащането на различни суми. Нерядко такива задължения към вече уволнения работник не съществуват, но с малко късмет това задължение не само може да бъде признато от съда, но и може значително да се увеличи в резултат на водените съдебни дела.
От изложеното до тук се извежда и основния въпрос, който иска да постави авторът – КАК ДА СЕ СЪХРАНИ ИМУЩЕСТВОТО И КАПАЦИТЕТА НА ФИРМА ОТ МАЛКИЯ БИЗНЕС.
Всичко е строго индивидуално и трябва да се преценя конкретно, но има няколко общи положения.
Най-важното за една работеща фирма е да може винаги да разполага с тази част от нейното имущество, чрез която се реализира основната дейност на дружеството. В този смисъл това имущество следва да се предпази от заплахите, посочени до тук.
Вариантите за това са различни, но като цяло се изчерпват в следното – имуществото да е отделно от дружеството (фирмата), където се развива основната част от търговската дейност на предприятието.
Това имущество може да е собственост на друга фирма на същия търговец или да е негово лично имущество.
Като пример – имаме автотранспортно предприятие, където собственикът и семейството му са успели да купят два товарни автомобила, работили са с тях и сега вече имат на фирмата 6 (шест) такива автомобила. Всяка от посочените по-горе като възможни заплахи може да доведе до това срещу автомобилите да започне принудително изпълнение, след което тези превозни средства вече да не са собственост на фирмата.
Това лесно може да бъде избегнато – достатъчно е всички тези автомобили да бъдат записани като собственост на друга фирма, която чисто юридически е собственик на тези автомобили, но с нея (втората фирма) не се извършва никаква дейност. Възможно е дори тя да няма и назначени служители.
Или да обобщим като извод – собствеността на фирменото имущество, ангажирано в основното производство, е отделено на друго място, в друго лице, фирма или човек. Така това имущество е относително защитено от всякакви видове легални посегателства срещу него. В момента на криза фирмата (дружеството), където се развива оперативно търговската дейност просто може да обяви несъстоятелност, но имуществото, което е било управлявано в хода на тази търговска дейност остава свободно и е готово да бъде ангажирано отново в производство.
Така се съхранява възможността за едно ново начало ако обстоятелствата наложат това.
Естествено този вариант може да се види на някой твърде песимистичен и за това нереален – все пак премиерът Борисов публично ни увери, че държавата е много добре и следователно всички ние може да сме доволни и спокойни.
За такива случаи народът е казал – Бай бабо, да те не срещне мечка. Именно и такава е целта на настоящата статия – да бъдат посочени работещи решения, които биха Ви помогнали в случай, че мечката все пак ви срещне.
Горното изложение нарочно е оставено широко отворено, защото всеки случай е строго индивидуален и зависи от сферата на икономиката, в която ще оперира фирмата ви, от региона, където се намира и още много неща.
Авторът на статията ще бъде доволен, ако в резултат на това изложение се замислите за възможните препятствия, които може да срещнете в хода на работата си, накара ви да се замислите за тях и така ви помогне да избегнете по-големи трудности и усилия.