Изгодно ли е да се инвестира в земеделска земя през 2019г.?
Експерти в сферата коментират, че въпреки плодородните почви у нас, този вид инвестиции няма да са сред изгодните сделки.
Снимка: pixabay.com
15.04.2019 | 14:25
Обзор
Не се очакват сътресения в цените на обработваемата земеделска земя в България. Това е станало ясно по време на тематичен семинар, организиран от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/. Стойността на 1 дка няма да се отличава съществено от нивата през миналата годината, като само в някои райони е възможно да бъде отчетено увеличение с до 5%. Експерти в сферата коментират, че въпреки плодородните почви у нас, този вид инвестиции няма да са сред изгодните сделки.
Проблемите в сектора
Сред основните причини за ниската цена на земеделска земя в България са отсъствието на интерес от страна на крупни инвеститори; честата промяна на нормативната уредба, които създават несигурност у тях; липсата на дългосрочна стратегия за развитие, както и на държавна политика за компенсиране на земеделските производители при бедствия. Сериозен проблем се оказва и липсата на работна ръка – аспект, който е бил засегнат и по време н семинара на БАСЗЗ. А прогнозите са, че вбъдеще този недостиг ще се задълбочава.
Според доклада на Европейската комисия по земеделие, нивите в Европа са разпределени неравномерно, подобно на тези в Бразилия, Колумбия и Филипините. А българските експерти уточняват, че обработваемата земя у нас е много „раздробена“, което отблъсква по-големите чуждестранни инвеститори, докато родните производители се опитват да придобиват околони терени и да се окрупняват.
Новата Обща селскостопанска политика на страната ни също създава тревоги сред земеделските производители, но яснота се очаква след приключването на изборите за Европейски парламент. Според заместник-председателя на БАСЗЗ, максималните прагове за директни плащания за обработваеми земи трябва да се определят на национално ниво, а не да са идентични с европейските, тъй като всяка държава има различни мащаби на стопанствата и на плащанията. В България, в момента, „таванът“ на тези плащания е 150 000 евро и според експертите, всяка промяна би довела да сътресения.
Първа категория земи: бал над 90
Втора категория земи: бал между 81 и 90
Трета категория земи: бал от 71 до 80
Четвърта категория земи: бал от 61 до 70
Пета категория земи: бал от 51 до 60
Шеста категория земи: бал от 41 до 50
Седма категория земи: бал от 31 до 40
Осма категория земи: бал от 21 до 30
Девета категория земи: бал от 11 до 20
Десета категория земи: бал до 10 /вкл./
От 14 март 2019г. са в сила увеличените горни прагове за национална подкрепа на земеделските стопани, приети от Европейската комисия. Сред аргументите са били възможностите за по-голяма гъвкавост и ефективност, особено по време на криза и ситуации, изискващи бърза реакция от страна на публичните органи без предварителното одобрение на Комисията. Комисарят по селското стопанство и развитието на селските райони, Фил Хоган е заявил:
Според доклада на Европейската комисия по земеделие, нивите в Европа са разпределени неравномерно, подобно на тези в Бразилия, Колумбия и Филипините. А българските експерти уточняват, че обработваемата земя у нас е много „раздробена“, което отблъсква по-големите чуждестранни инвеститори, докато родните производители се опитват да придобиват околони терени и да се окрупняват.
.png) |
Мария Иванова – собственик на „M.G.Properties“: „Имам поглед върху европейските и световни пазари на земеделска земя и смея да твърдя, че тяхната реалност не е съотносима към нашата. Ценовите равнища на много места се покачват, но в България не очаквам да има толкова осезаеми ръстове в близките 10 години“. |
Новата Обща селскостопанска политика на страната ни също създава тревоги сред земеделските производители, но яснота се очаква след приключването на изборите за Европейски парламент. Според заместник-председателя на БАСЗЗ, максималните прагове за директни плащания за обработваеми земи трябва да се определят на национално ниво, а не да са идентични с европейските, тъй като всяка държава има различни мащаби на стопанствата и на плащанията. В България, в момента, „таванът“ на тези плащания е 150 000 евро и според експертите, всяка промяна би довела да сътресения.
Колко струва земята на България?
През 2018г. най-скъпо е струвала земята на Златна Добруджа – 1 дка обработваема площ се е търгувал за между 1550 лв. и 2000 лв., а при рента – от 80 лв. до 120 лв./дка. Следващият град, в чиято област са отчетени високи ценови нива е Силистра, където 1 декар земя е струвал между 1350 лв. и 1600 лв. Много по-ниски са цените на парцели, които са със статут на земеделска земя, но са необработваеми и са били придобиди с друга цел, а именно – урбанизация, строителство, туризъм и т.н. |
Мария Иванова – собственик на „M.G.Properties“: „През 2019г. вече не се срещат толкова често случаи на смяна на статут на земеделска земя. Преди няколко години ситуацията беше съвсем различна – имаше купувачи, които инвестираха парите си без много да се замислят, а после сменяха статути и строяха. Особено чужденци, при сделките с които и цените се завишаваха драстично. Имало е случаи, когато една неплодородна земя, без регулация, се продава за 30 000 евро, а сега собственикът й не може да я реализира за повече от 1000 лв. – 2000 лв. Днес, купувачите са много по-информирани и знаят точно каква категория земя търсят и на каква цена могат да я придобият“. |
Категории земеделска земя в България
У нас, земеделските земи са класифицирани в 10 категории на база продуктивните възможности на почвите, релефните и технологични качества на земята, пригодността й за производство на различни видове продукция и наложените ограничения за използване, и др. Разбира се, най-скъпи са земите, които покриват най-много от показателите - Първа и Втора категория. Те се оценяват по „бал“, а максимумът е 100 бала.Първа категория земи: бал над 90
Втора категория земи: бал между 81 и 90
Трета категория земи: бал от 71 до 80
Четвърта категория земи: бал от 61 до 70
Пета категория земи: бал от 51 до 60
Шеста категория земи: бал от 41 до 50
Седма категория земи: бал от 31 до 40
Осма категория земи: бал от 21 до 30
Девета категория земи: бал от 11 до 20
Десета категория земи: бал до 10 /вкл./
Субсидии и плащания
По Кампанията за подпомагане на земеделските производители през 2018г., Държавният фонд „Земеделие” е изплатил 102 546 550 лв. по Схемата за преразпределително плащане. Субсидии са преведени на над 57 000 земеделски стопани, които предварително са били подали заявление за подпомагане. Стойностите на финансовата подкрепа са в размер на 137,55 лв. за хектар. На интернет страницата на Фонда е публикуван Наръчник за кандидатстване по директни плащания в рамките на Кампания 2019г.От 14 март 2019г. са в сила увеличените горни прагове за национална подкрепа на земеделските стопани, приети от Европейската комисия. Сред аргументите са били възможностите за по-голяма гъвкавост и ефективност, особено по време на криза и ситуации, изискващи бърза реакция от страна на публичните органи без предварителното одобрение на Комисията. Комисарят по селското стопанство и развитието на селските райони, Фил Хоган е заявил:
„Предложението на Комисията за нови правила за държавните помощи към селскостопанския сектор, отразява стойността на тази форма на подкрепа по време на криза. В някои случаи размерът на държавната помощ, която може да бъде предоставена на отделните земеделски производители, се увеличава с 66%“.
Максималният размер на помощта, който може да бъде разпределен на стопанство за три години, се увеличи от 15 000 евро на 20 000 евро. За да се избегне евентуално нарушаване на конкуренцията, всяка държава от ЕС има максимален национален размер, който не може да надвишава и който се определя на 1,25% от годишната селскостопанска продукция на страната за същия тригодишен период. Това води до увеличение на националния „таван“ от 25%. Ако дадена страна не изразходва повече от 50% от общия си национален пакет от помощи за един конкретен селскостопански сектор, тя може да увеличи още повече помощта за едно стопанство до 25 000 евро, а националният максимум - до 1,5% от годишната продукция. Това представлява увеличение с 66% на „тавана“ за един земеделски производител и 50% - на националния. За страните, които изберат този най-висок таван, новите правила налагат и изискването за създаване на задължителни централни регистри на национално равнище, което ще позволи проследяването на отпуснатите помощи.
Изтеглете безплатното приложение DOMAZA
