ДДС при продажба на имоти от фирми
Често търговските дружества и едноличните търговци, регистрирани по ЗДДС, продават придобити от тях сгради или части от сгради (обекти), за които Разрешение за ползване е издадено преди повече от 5 години, без да начисляват ДДС, определяйки сделката като освободена доставка. Подобно прилагане на закона се аргументира чрез квалифициране на недвижимия имот като „НЕ НОВ” по смисъла на Параграф 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС и буквалното прилагане на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, който обявява доставката на сгради или части от сгради, които не са нови, за освободена доставка. Действително (по смисъла на посочената допълнителна разпоредба на закона) ако са изтекли 60 месеца от датата на издаване на разрешение за ползване, сградата вече не е нова, а съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС: „Освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови...” Но въпреки, че сделката е освободена доставка, съгласно чл. 79 от ЗДДС, ако за продаваният имот лицето е приспаднало данъчен кредит при придобиването му и в последствие използва имота за извършване на освободена доставка, то дължи заплащане на данък (корекция на ползвания данъчен кредит). Тъй като недвижимият имот е дълготраен актив, съгласно чл. 79, ал. 6 от ЗДДС данъкът няма да бъде в размера на ползвания данъчен кредит, а се изчислява по формула, включваща както размера на ползвания данъчен кредит при придобиване на имота, така и допълнителни коефициенти. С помощта на тази формула се изчислява точно дължимия ДДС към момента на продажбата. Корекцията се извършва чрез съставяне на протокол и отразяване на този протокол в дневника за продажбите. Всяка продажба, покриваща посочените по-горе признаци, за които продавачът не е определил ДДС по описания начин с мотива, че сделката е освободена доставка, е в нарушение на данъчното законодателство. Подобно тълкуване се потвърждава и от съдебната практика. Данък няма да се дължи единствено ако са изминали 20 години от упражняване на правото на данъчен кредит.
