Данък върху наследствата или данък „ресим“
Данък „ресим“
За част от наследниците правоприемството е обвързано със заплащане на данък, който в обичайната правна лексика се нарича данък „ресим“. Той е регламентиран в Раздел II на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), където е описано, че данък не дължат наследниците, които са роднини по права линия на починалия без ограничения, както и преживелият съпруг. Заплащат данък само роднините по съребрена линия – ако са призовани да наследяват. Наследници по права линия са лицата, едното от които произхожда пряко или непряко от другото (напр. родители, деца, внуци и т.н.), а наследници по съребрена линия са лицата, които имат общ родоначалник (например брат и сестра, вуйчо и племенник и т.н.).
Преди заплащане на данъка, в общинската администрация по последното местожителство на наследодателя се подава декларация, в която се описва наследеното имущество. Тя се попълва и подава само наследниците по съребрена линия. Но както роднините по права линия, така и тези по съребрена следва да подадат декларация, ако са получили имущество по завещание или завет. Срокът за подаване на декларацията за близки роднини (съпруг, низходящ, родител, брат или сестра) е шест месеца и тече от откриване на наследството (т.е. смъртта на наследодателя), а за по-далечните роднини – от узнаването за откриване на наследството.
Най-често в декларацията се попълват предимно недвижими имоти и автомобили на наследодателя, но има предвидени графи и за други имущества. Облагат се придобитите по наследство имущества у нас и в други страни, както и имущества в България на чужди граждани. Декларацията се подава от всички наследници, които дължат данък върху наследството, но може да го направи и само от някой от тях. В случай, че при смъртта на наследодателя същият е имал граждански брак, то следва да се вземе предвид, че от имуществата, които са били съпружеска имуществена общност се наследява ½ част – останалото е собственост на преживелия съпруг. Данъкът трябва да се плати в срок от два месеца, след като бъде връчено съобщението за дълженето му.
Как се изчислява размерът на данъка?
Наследеното имущество се събира като една маса и се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството. Редакцията на DOMAZA Новини, потърси цитираните в Закона начини, по които става това: имотите в България се оценява на база данъчната му оценка; ценните метали и валутата – според курса на БНБ; ценните книжа - по пазарната им стойност или по номинал; автомобилите и други превозни средства - според застрахователната им стойност; предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации - по пазарна стойност или счетоводни данни; други движими вещи и права – също по пазарна стойност; недвижимите имоти на починалия, които се намират в друга държава се оценяват по данъчната им стойност, посочена в официален документ от компетентен орган на съответната държава, придружен с легализиран превод на български от заклет преводач.
При определяне на данъка от актива на наследствената маса се приспадат установените задължения на наследодателя. Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно. Има определени имущества, които са освободени от данък.
Ето кои са те, според законодателя:
- имуществото на загиналите при изпълнение на служебния си дълг или при природни бедствия или производствени аварии;
- имуществото, което е завещано на община или на държават; БЧК; читалища и др.;
- дребната покъщнина, малък земеделски инвентар, книги и музикални инструменти – само за наследниците по права линия;
- неполучените пенсии на починалия;
- собственост в чужбина, за която вече е платен наследствен данък в съответната държава.
Размерът на данъка се определя от общинския съвет на всяка община с наредба, но долната и горната му граница са лимитирани в ЗМДТ. От 0,4 до 0,8 % е размерът на данъка за наследствен дял над 250 000 лв., който трябва да платят братя, сестри и техните деца. За останалите лица неговият размер е между 3,3% и 6,6 % отново, ако наследствената част надхвърля 250 000 лв.
Санкции
В официалния сайт на Министерството на правосъдието /МП/ са посочени и обстоятелствата, при които наследниците могат да бъдат глобявани. В чл.124, ал.1 от ЗМДТ пише, че „наследник, заветник или техен законен представител, който не подаде декларация по чл. 32, не я подаде в срок, не декларира или невярно декларира получено по наследство имущество, се наказват с глоба от 10 до 500 лв.“. Глоби се плащат и при невнасяне на данъчните задължения в определените срокове.
|